Кристиан Вигенин обърна внимание на една от най-чувствителните теми: биометричното наблюдение в реално време в публични пространства. „AI Act го поставя под тежки ограничения дори за полицията – само при стриктно определени цели, след предварително съдебно разрешение, с оценка на въздействието върху основните права и вписване в публичен регистър. Това не е дребна правна техника – това е бариера пред превръщането на свободното общество в общество на постоянно наблюдение“, изтъкна той.

Евродепутатът отбеляза, че американският технологичен сектор настоява за „пауза“ в прилагането на акта, предупреждавайки, че може дори да се изтегли изцяло от европейския пазар, при невъзможност да изпълни изискванията му. „Има и политически натиск. Администрацията на президента Тръмп през 2025 г. обяви „AI Action Plan“, който прокламира дерегулация и „свобода от бюрокрацията“, и паралелно атакува европейските дигитални правила като спирачки за иновациите. Има призиви САЩ да притиснат ЕС да забави или смекчи правилата за напреднали модели. По отношение на Закона за цифровите услуги – се стигна и до заплахи за санкции и тарифи срещу държави с „дискриминационни“ норми. Този сблъсък не е само за търговия; той е борба за защита на основните граждански права“, коментира Вигенин.

Той очаква България да бъде една от държавите членки, които ще водят и определят политиката на Европейския съюз по темата. „Имаме създадена инфраструктура – и технологична, и експертна, но трябва също така да отчетем, че сме сред трите страни в ЕС с най-слабо навлизане на ИИ в икономическите дейности. Колкото повече работя по проблемите на ИИ и неговото отражение върху човека, толкова повече се убеждавам, че ЕС трябва да създаде Агенция по Изкуствения интелект – идея, която лансирахме още в предизборната кампания. Предлагаме, разбира се, да бъде със седалище София“, предложи в заключение Кристиан Вигенин.