Общ извод

При предпоставката за стабилно парламентарно мнозинство и пълен управленски мандат програмата следва да бъде оценявана не просто като политическа платформа, а като четиригодишен договор за конкретни резултати. По този по-висок стандарт тя се представя неравномерно.

Най-точното определение е: стратегически манифест с подробен каталог от секторни мерки, но без достатъчно завършена система за измерими резултати, финансово обезпечаване и социално преразпределение.

Документът има разпознаваема обща концепция. Тя съчетава възстановяване на държавния капацитет и върховенството на закона, активна роля на държавата в икономическото развитие, преход от икономика на евтиния труд и потреблението към инвестиции, производителност, износ и високи технологии, използване на географското положение на България като транспортен, енергиен и цифров възел, намаляване на социалните и регионалните неравенства и по-активно използване на членството в ЕС и НАТО.

Това не е случайна съвкупност от несвързани обещания. Самото въведение поставя диагноза за липсата на национална стратегия, отслабения институционален капацитет и задълбочените социални и регионални неравенства, след което формулира визия за модерна европейска държава със силни институции, конкурентоспособна икономика, социална справедливост и технологично развитие.

Програмата изрично обявява и преход от модел, основан на потребление, преразпределение и евтин труд, към растеж чрез инвестиции, висока производителност и експортно ориентирана високотехнологична икономика. (Програма, с. 11)

Същевременно тази концепция не е превърната в достатъчно ясна йерархия от национални цели, измерими крайни резултати, бюджетни ограничения и междусекторни зависимости. Затова впечатлението, че програмата в значителна степен е сбор от приоритети, се потвърждава частично, но не напълно. Има обща посока, но няма достатъчно ясна архитектура за достигането ѝ.

От гледна точка на левицата ключовото противоречие е, че езикът на активната и социална държава не е подкрепен със също толкова ясни инструменти за преразпределение, укрепване на позицията на труда, разширяване на универсалните публични услуги и гарантиране на обществена възвръщаемост от публичната подкрепа за бизнеса. Тази слабост се проявява най-силно във финансовата, данъчната, индустриалната и социалната политика.

1. Има визия, но няма достатъчно силно изразена национална „теория на промяната“

В документа може да се проследи относително последователна причинно-следствена логика: демонтажът на корупционните и олигархичните зависимости трябва да освободи публичен ресурс и да подобри институционалната среда; това да привлече инвестиции и да развие индустрии с висока добавена стойност; а повишената производителност и износът да доведат до по-високи доходи, регионална заетост, обществено доверие и социална кохезия.

Подобна логика се вижда и между образованието, науката, иновациите, изкуствения интелект, индустриалните паркове и икономическата дипломация. Също така между транспорта, енергетиката, отбраната и външната политика се очертава идея България да използва географското си положение като основа за нова геоикономическа роля.

Най-ясното разбиране за сравнително предимство е във външната политика, където географското положение е определено като основно геополитическо предимство, което трябва да се превърне в реална транспортна, енергийна и цифрова инфраструктура и да бъде признато като европейски приоритет. (Програма, с. 67) Икономическият раздел допълва това с националната суровинна база, индустриалните паркове, микроелектрониката, изкуствения интелект, отбранителната индустрия, автомобилостроенето и развойната дейност. (Програма, с. 51–52)

Проблемът е, че тези предимства са по-скоро идентифицирани политически, отколкото доказани чрез сравнителен анализ. Не е направена системна оценка на позицията на България спрямо конкурентни държави, на производителността, износа, човешкия капитал и веригите за доставки по сектори. Няма ранжиране на отраслите според националния им потенциал, не е разграничено кое е съществуващо предимство и кое е желана бъдеща специализация, а връзката „национален актив – конкретен пазар – инвестиционен инструмент – измерим резултат“ остава неразработена.

Например едновременно са определени като приоритети изкуственият интелект, полупроводниците, космосът, квантовите технологии, биотехнологиите, отбраната, автомобилостроенето, суровините, водородът и нетно нулевата индустрия. Това е много широк набор и не става ясно кои три или четири области са действително водещи и при какви условия държавата би пренасочила ресурс от по-слабо успешните към по-перспективните.

Допълнителен проблем е, че редица основни стратегически избори са отложени за бъдещи документи. Националната индустриална стратегия 2026–2035 г. трябва тепърва да бъде разработена до декември 2026 г. (Програма, с. 56) Енергийната стратегия до 2050 г. трябва да бъде изготвена през 2027 г. и приета през октомври 2028 г. (Програма, с. 149) Предвидени са още нова железопътна стратегия, актуализация на демографската стратегия и нова национална концепция за регионално развитие. В този смисъл програмата често казва каква стратегия ще бъде написана, вместо сама да съдържа окончателния стратегически избор.

Това е особено съществено за правителство с очакван пълен мандат: първите две години не би трябвало да се изразходват основно за изработване на стратегии, когато голяма част от инвестиционните решения изискват незабавно приоритизиране.

2. Програмата е проследима като изпълнение на дейности, но слабо измерима като обществен резултат

Това е най-сериозният недостатък на документа.

В програмата има необичайно много срокове и рубрики „Очаквани ефекти“, но сравнително малко показатели с начални и крайни стойности. Това точно отразява структурата на документа: силен фокус върху завършването на дейности и по-слаб фокус върху крайната промяна в обществото и икономиката.

Разликата е съществена. Приемането на стратегия, създаването на съвет или платформа, изменението на закон и провеждането на форум са дейности. Резултатът би следвало да се измерва с конкретно повишаване на производителността и високотехнологичния износ, намаляване на риска от бедност и на регионалните различия, по-ниски водни загуби и предотвратима смъртност, по-висока очаквана продължителност на живота и реален разполагаем доход.

В икономическия раздел очакваните резултати са формулирани като „нарастване на добавената стойност“, „увеличена производителност“, „увеличени инвестиции“ и „увеличен дял на експортно ориентираните МСП“, но без начални и крайни стойности. (Програма, с. 52)

Същият подход се използва при доходите и пазара на труда – „повишени доходи“, „намалени структурни дисбаланси“ и „по-голям дял от работната сила с необходимите умения“, отново без измерима цел. (Програма, с. 88) При регионалното развитие се обещават повече инвестиции, заетост и достъп до услуги, но не е посочено с колко трябва да се намали разликата между водещите и изоставащите области. (Програма, с. 132)

Има отделни по-конкретни изключения: бюджетен дефицит до 3% от БВП, план за достигане на разходи за отбрана от 5% от БВП до 2035 г., 97% кадастрално покритие, регистрация на бизнес и първо разрешително за инвестиционен проект до пет работни дни, обучение на 2400 специалисти в спешната помощ, конкретни мощности и дължини на енергийна инфраструктура и 100% мониторинг на наличностите на лекарствени продукти.

Но тези изключения не образуват обща система за оценка на правителството.

Липсват национални цели за 2030 г. за реалния ръст на БВП и БВП на човек, сближаването със средното за ЕС, производителността на труда, инвестициите, научноизследователските разходи и високотехнологичния износ. Няма крайни стойности и за реалните доходи, риска от бедност и социално изключване, коефициента на Джини, пенсионния коефициент на заместване, регионалната заетост и достъпа до услуги, водните загуби, предотвратимата смъртност, времето за достъп до здравна помощ и дела на предприятията, използващи изкуствен интелект.

От социална гледна точка отсъстват и показатели за дела на труда в националния доход, работещите бедни, обхвата на колективното договаряне, разликата между средната и медианната заплата и тежестта на разходите за жилище, здраве и енергия върху доходите на домакинствата.

Така в края на периода би могло да бъде отчетено, че са приети много закони и стратегии, без да може убедително да се каже дали България действително е станала по-богата, по-конкурентоспособна, по-равнопоставена или по-добре управлявана.

Самата програма признава необходимостта от управление, основано на измерими резултати, но системата за обвързване на резултатите с бюджета, ежегодният преглед на стратегиите и мониторингът на целите на администрациите са планирани чак за 2029 г. (Програма, с. 48–49) Това означава, че механизмът за измерване трябва да се появи почти в края на мандата, вместо да е приложен към самата програма от първия ден.

3. Икономическата и индустриалната политика са по-ясни като посока, отколкото като резултати

Индустриална политика

В сравнение с много общи управленски програми тук има относително ясно секторно ориентиране. Като приоритети са посочени изкуственият интелект и високопроизводителните изчисления, микроелектрониката и полупроводниците, отбранителната индустрия, космическите и двойно приложимите технологии, автомобилостроенето, роботизацията и автоматизацията, чистите технологии, нетно нулевата индустрия и производствата с висока добавена стойност около националната суровинна база.

Предвидени са индустриални паркове, клъстери с университети и научни организации, инвестиционен портал, централизирано обслужване на стратегически инвеститори, регулаторни облекчения, нова рамка за публично-частно партньорство, данъчни стимули за научноизследователска дейност и икономическа дипломация. (Програма, с. 51–52)

Това е един от по-силните елементи на документа, но остава предимно политика за привличане на капитал и технологии, а не напълно разработен обществен договор за индустриално развитие.

От лява гледна точка съществен пропуск е липсата на социални и обществени условия към държавната помощ: минимални стандарти за заплащане, колективно договаряне, обучение и задържане на кадри, регионална заетост, местни доставчици, екологични ангажименти и механизъм държавата да получава дял от успеха при значително публично финансиране. Иначе съществува риск държавата да поема инфраструктурата и риска, а печалбата да остава изцяло частна.

Но все още няма завършена индустриална политика в строгия смисъл. Не е ясно кои отрасли са водещи национални специализации, кои са поддържащи и кои са само перспективни; кои ще получат пряка публична подкрепа и при какви условия тя ще бъде прекратена; какъв дял от инвестициите и заетостта трябва да бъде извън София; какъв местен принос и трансфер на технологии се очаква; и какъв човешки, енергиен и инфраструктурен ресурс е необходим.

Особено показателно е, че самата Национална индустриална стратегия трябва да бъде разработена след началото на мандата. Следователно програмата съдържа списък на желаните индустрии, но още не и пълна индустриална селекция и последователност.

Конкурентоспособност и нови пазари

Темата присъства ясно. Предвидени са подкрепа за интернационализацията на МСП, експортно застраховане, финансови инструменти, търговски мисии, бизнес форуми, пазарни анализи и реорганизиране на икономическата дипломация. (Програма, с. 53–54)

Недостатъкът отново е измерването. Очакваните ефекти са повече консултирани компании, форуми, мисии и секторни доклади. (Програма, с. 55) Това измерва активността на администрацията, а не пазарния резултат.

Липсват цели за стойността и технологичната структура на износа, за нови пазари с определен минимален оборот, за броя на предприятията, превърнали се в устойчиви износители, за участието на български компании във вериги за доставки и за износа на услуги и интелектуална собственост.

4. Финансовият модел не е достатъчно обвързан с мащаба на обещанията

Програмата предвижда запазване на пропорционалното облагане на корпоративните и личните доходи и на стандартната ставка на ДДС. Основният допълнителен ресурс се очаква от подобрена събираемост, ограничаване на сивата икономика, контрол върху разходите и европейско финансиране. (Програма, с. 35) Този модел осигурява предвидимост, но не предлага нов разпределителен инструмент за намаляване на неравенствата.

Едновременно с това се заявяват трайно намаляване на дефицита и стремеж към балансиран бюджет, ограничаване на държавния дълг, разходи за отбрана, достигащи 5% от БВП до 2035 г., мащабни транспортни и енергийни проекти, увеличение на пенсиите, нови социални и здравни услуги, инвестиции в наука, изкуствен интелект, полупроводници и индустриални паркове, както и саниране, ВиК и железопътна инфраструктура и регионално развитие.

Няма консолидирана финансова таблица, която да покаже общата цена на програмата, годишния капиталов разход, съотношението между национално и европейско финансиране, дела на заемите, концесиите и публично-частните партньорства, условните задължения на държавата и проектите, които ще бъдат отложени при по-нисък растеж или по-слаби приходи.

Това е основен структурен дефицит. Правителството може да има и високи инвестиции, и социални разходи, и фискална консолидация, но само ако покаже последователност, приоритети и източници на ресурс.

Допълнително напрежение създава заявката за „постепенно ограничаване на преразпределителната функция на държавата“ при едновременно заявена цел за намаляване на социалните и регионалните неравенства. (Програма, с. 39)

Съчетанието между плоско подоходно облагане, висока тежест на косвените данъци и стремеж към балансиран бюджет оставя ограничено пространство за активна преразпределителна политика. Не е оценено кой ще понесе тежестта на консолидацията, как ще бъдат защитени ниските и средните доходи и как ще се финансират универсални публични услуги, без да се задълбочат неравенствата.

Положителна мярка е намерението да се въведат анализ „разходи–ползи“, приоритизация и мониторинг за национално финансираните инвестиции. (Програма, с. 38) Но това отново е обещание за бъдеща система, а не вече приложена оценка към включените в програмата проекти.

5. Доходи, пенсии и социално неравенство: има инструменти, но няма план за крайното ниво на благосъстояние

Програмата включва важни социални инструменти: нов механизъм за определяне на минималната работна заплата, разширяване на колективното договаряне, ежегодно увеличение на пенсиите, актуализиране на осигурителните доходи, по-целенасочена подкрепа за хората с увреждания, социални и здравно-социални услуги в общността и подкрепа за работещи родители и семейства с деца. (Програма, с. 87–90)

Но няма измерим план за ръст на доходите. Не е посочена цел за реалната средна и медианна заплата през 2030 г., за съотношението между минималната и медианната заплата, за минималния доход след данъци, за минималната пенсия и пенсионния коефициент на заместване, за намаляването на бедността сред пенсионерите или за дела на възнагражденията в създадената добавена стойност. Не е определена и цел за обхвата на колективното договаряне или за намаляване на работещите бедни.

При пенсиите се предвижда ежегодно повишение, но няма предварително зададен реален резултат за покупателната способност или за риска от бедност. (Програма, с. 89)

Още по-важно е, че данъчната политика практически не участва в политиката за намаляване на ниските доходи. Програмата запазва пропорционалния данък и ДДС, без да предлага необлагаем минимум, данъчен кредит за нископлатени работещи, семейно подоходно облагане, по-прогресивно облагане на високите доходи или преглед на облагането на капитала, имуществото и данъчните облекчения.

Така борбата с неравенството е оставена почти изцяло на трансферите, услугите и пазара на труда, докато основната данъчна конструкция остава непроменена.

Следователно има социална програма за администриране на подкрепата, но няма достатъчно ясно формулиран план за ръст на благосъстоянието. От лява гледна точка достойният доход не може да бъде само очакван страничен ефект от инвестициите: необходима е последователна политика за заплати, трудови права, колективно договаряне и достъпни публични услуги – жилище, здравеопазване, образование, грижи и транспорт.

6. Демографската политика е правилно определена като хоризонтална, но остава предимно координационна

Документът правилно признава, че демографията не може да бъде решена само с еднократни помощи за раждаемост. Тя е свързана със семейната политика, заетостта, образованието, здравето, инфраструктурата, регионалното развитие и миграцията.

Предвидени са съчетаване на семейния и професионалния живот, грижи за деца, активно стареене, връщане на българи от чужбина и привличане на хора към обезлюдени региони. (Програма, с. 92–95)

Това е концептуално правилно, но демографският избор на семействата зависи преди всичко от сигурна заетост, предвидими доходи, достъпно жилище, детски грижи, здравеопазване и образование. Тези материални предпоставки присъстват разпръснато, но не са събрани в измерима демографска рамка.

Конкретните мерки се състоят главно във възстановяване на Националния съвет по демографска политика, актуализиране на стратегия, обучения на администрацията, регионални визии, мониторинг и двугодишни планове, както и неопределени „пакети за подкрепа“ за диаспората и за преместване в изоставащи райони. (Програма, с. 93–95)

Липсват измерими цели за раждаемостта и възможността семействата да имат желания брой деца, нетната миграция и броя на завърналите се българи, задържането на завършилите висше образование, икономическата активност на жените и по-възрастните хора, достъпа до ясли и детски градини, обезлюдяването на конкретни региони и обхвата на легалната трудова миграция.

Програмата говори за „тенденция към стабилизиране“ на населението и забавяне на обезлюдяването, но не определя как би изглеждало това в числа. (Програма, с. 94–95)

Недостигът на работна сила е засегнат чрез обучение, проучване на потребностите на работодателите, активиране на уязвими групи и завръщане на диаспората. Не е оформена обаче интегрирана политика, която да съчетава квалификацията с автоматизация и по-висока производителност, вътрешна мобилност, връщане на българи, законна трудова миграция, включване на неактивните, по-дълъг трудов живот и освобождаване на трудов ресурс чрез по-добри грижи за деца и зависими възрастни.

7. Регионалните различия са добре диагностицирани, но няма измерима цел за сближаване

Регионалният раздел ясно описва загубата на население, инвестиции и икономическа активност, ограничения достъп до услуги, недовършената транспортна инфраструктура, водните режими, високите загуби по мрежата и амортизираната ВиК инфраструктура. (Програма, с. 129)

Предвидени са транспортни коридори, индустриални зони, подкрепа за въглищните региони, децентрализация, нова концепция за регионално развитие, кадастър и цифровизация, както и инвестиции във ВиК и жилищна инфраструктура.

Но липсва отговор на основния въпрос: с колко трябва да се намалят регионалните различия до 2030 г.?

Няма цели за намаляване на разликата в БВП на човек, заетостта и заплатите между регионите; за достъпа до лекар, училище и обществен транспорт; за времето за пътуване до областен център; за инвестициите на човек и миграцията от изоставащите области; за броя на населените места с режим на водата; или за цифровото покритие и достъпа до административни услуги.

Децентрализацията е формулирана главно като изготвяне на анализ и стратегическа рамка. Не се виждат конкретни решения за собствени приходи на общините, местни данъчни основи, трансфери, общински инвестиционен капацитет или прехвърляне на ясно определени правомощия.

От лява гледна точка липсват и минимални териториални стандарти за публични услуги. Регионалната политика остава предимно проектна, а не основана на гарантирано право на достъп до училище, медицинска помощ, обществен транспорт, вода и цифрова свързаност независимо от размера и доходността на населеното място.

Съществува и риск мащабните коридори сами по себе си да не намалят регионалните различия. Те могат да подпомогнат изоставащите райони, но могат и да концентрират още повече инвестиции около вече силните центрове, ако не са съчетани с местен човешки капитал, индустриални терени, публични услуги и специализирани регионални инвестиционни пакети.

8. Европейският съюз е хоризонтална рамка на програмата, но не винаги национална политическа стратегия

Участието в ЕС не е ограничено само до раздела за европейските средства. Европейската рамка присъства в правосъдието, финансите, индустрията, AI, отбраната, транспорта, енергетиката, околната среда, земеделието и социалната политика.

Европейската рамка е хоризонтално вплетена в значителна част от документа. Това показва колко силно секторните политики са обвързани с европейската нормативна и финансова среда, но не означава автоматично, че България има собствена завършена стратегия за влияние върху европейския дневен ред.

Разделът за европейските средства е относително съдържателен. Той признава, че над 37 млрд. евро европейски средства не са довели до достатъчно осезаем ефект, отчита забавянето на НПВУ и кохезионните програми, поставя цел за пълно усвояване до 2030 г., предвижда Социален план за климата и подготовка на План за национално и регионално партньорство 2028–2034 г.

Разглежда се и бъдещият Европейски фонд за конкурентоспособност, за който се предлага национален механизъм за подкрепа на български проекти. (Програма, с. 39–43)

Особено положително е, че програмата разбира проблема с ниската българска успеваемост в конкурентните европейски програми и предлага институционална подкрепа, вместо да разчита единствено на предварително разпределени национални квоти. (Програма, с. 41)

Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г. е пряко засегната. Целите са запазване на финансирането за кохезия и земеделие и достъп до нови инструменти за отбрана, свързаност и технологии чрез координирана позиция и коалиции със сходно мислещи държави. (Програма, с. 69)

Слабостите са няколко.

Първо, продължава да доминира логиката на усвояването, а не на въздействието. Програмата сама посочва, че досегашните милиарди не са дали достатъчно видим резултат, но голяма част от новите критерии за успех отново са „пълно усвояване“, „подаден план“ и „получени плащания“. (Програма, с. 44)

Второ, няма количествена цел за националния финансов пакет, за българския дял от централно управляваните фондове и за повишаването на успеваемостта на проектите. Липсват готов национален списък на проектите за 2028–2034 г., предварителна рамка за съфинансиране и по-ясно описание на коалициите и компромисите по отделните европейски политики.

Трето, в много раздели европейската политика е разбрана основно като транспониране на регламенти и достъп до финансиране. По-слабо е развит въпросът в кои европейски политики България иска да бъде инициатор и лидер, а не само изпълнител и получател на средства.

От лява перспектива социалното измерение на европейската политика е по-слабо развито от темите за конкурентоспособността, отбраната и технологиите. Европейският стълб на социалните права и Социалният план за климата присъстват, но не са превърнати в ясни национални позиции за сближаване на заплатите, разширяване на колективното договаряне, защита на публичните услуги, справедлив преход и запазване на кохезионния и социалния ресурс при конкуренцията с новите разходи за отбрана и конкурентоспособност.

9. Отбраната е един от най-конкретните раздели, но липсва цялостна финансова и оперативна рамка

Разделът за отбраната е значително по-конкретен от средното за документа.

В него са предвидени национален план за достигане на разходи за отбрана от 5% от БВП до 2035 г., изпълнение на целите за способности на НАТО и използване на европейския инструмент SAFE.

Посочени са конкретни придобивания – системи IRIS-T, трикоординатни радари, 155-милиметрови гаубици и боеприпаси, средства за борба с безпилотни апарати и електронна война, ракетна система за залпов огън, противокорабни и противовъздушни ракети, F-16, бойни машини, патрулни и противоминни кораби – както и инфраструктура, военна мобилност, киберотбрана и изкуствен интелект. (Програма, с. 82–84)

Интеграцията с европейските и натовските приоритети е ясна. Освен SAFE се предвижда участие в EDF, EDIP, NATO DIANA и други инициативи, както и по-активно включване на българската отбранителна индустрия. (Програма, с. 56)

Тук документът дава реална представа какво правителството иска да придобие.

Но не са показани годишната траектория до 5% от БВП, стойността и финансирането на отделните проекти, обслужването на заема по SAFE, приоритетният ред при недостиг на ресурс и конкретни цели за оперативна готовност, боеприпаси, комплектоване, техническа изправност и доброволен резерв.

Не е определен и минимален дял на българската индустрия, местната добавена стойност или технологичният трансфер.

Целта от 5% е извън непосредствения хоризонт на мандата, а програмата не дава междинни стойности за 2027, 2028, 2029 и 2030 г. Така най-големият измерим финансов ангажимент в документа е едновременно най-слабо обвързан с четиригодишната бюджетна рамка.

От лява гледна точка достигането на 5% от БВП е не само отбранителен, а и огромен обществен и бюджетен избор. Дори при призната необходимост от по-силна отбрана са нужни ясни гаранции, че увеличението няма да изтласка разходите за здравеопазване, образование, социална защита и климатичен преход, както и по-строг парламентарен контрол и обществена възвръщаемост чрез българска индустрия, работни места и технологии. Такива предпазни механизми не са развити.

10. Изкуственият интелект е сред най-силно развитите теми

Разделът за изкуствения интелект е един от малкото, в които има едновременно обща визия, инфраструктурни проекти, правна рамка, връзка с науката и бизнеса, европейски инициативи и конкретни срокове.

Предвидени са AI Factory BRAIN++, следващо поколение изчислителни ресурси и регионална AI мрежа, центрове за изкуствен интелект и компютърни науки, регулаторна лаборатория по EU AI Act, Национален фонд за дълбоки технологии, пилотна линия за полупроводници, пространства на данни, данъчни стимули за научноизследователска дейност, NATO DIANA и внедряване на AI в администрацията, митниците, здравеопазването, правосъдието и отбраната. (Програма, с. 59–60)

Връзката с европейската стратегия е видима чрез AI Act, европейската инициатива за полупроводници, GOVSATCOM, IRIS, Европейската космическа агенция и европейските технологични програми.

Но ролята на България е формулирана прекалено широко. Страната трябва едновременно да бъде регионален център за AI, полупроводници, космос, дълбоки технологии, биотехнологии и отбранителни технологии, без да е избрана по-тясна ниша – например български езикови технологии, индустриален AI, киберсигурност, автономни системи, AI за здравеопазване, двойно приложими решения или високопроизводителни изчисления като регионална услуга.

Липсват и цели за изчислителния капацитет, броя на компаниите и изследователите, привлечения частен капитал, патентите и стартиращите предприятия, дела на МСП, използващи AI, износа на AI продукти и услуги, международните партньорства и необходимата енергийна и мрежова инфраструктура.

Поставена е цел България да излезе от групата на „умерените новатори“ в Европейското иновационно табло, но не е посочена целева позиция или стойност на индекса. (Програма, с. 62)

Следователно AI политиката е силна като проектна програма, но все още не е достатъчно силна като измерима национална специализация.

Липсват и правила как публично финансираната изчислителна и даннова инфраструктура ще бъде достъпна за университети, МСП и регионите, как обществото ще получава възвръщаемост и как ще бъдат управлявани ефектите върху труда чрез обучение, социален диалог и защита при технологично изместване на работни места.

11. Здравеопазването пряко засяга отдалечените райони, новите технологии и достъпа до терапии

По този критерий програмата дава положителен и сравнително конкретен отговор.

Отдалечени и труднодостъпни райони

Предвидени са мобилни медицински екипи и услуги от разстояние, финансирани от НЗОК, амбулатории за първична помощ в малки населени места, договори на специалистите по здравни грижи с НЗОК, по-високо заплащане за работа в труднодостъпни райони, електронна здравна карта в реално време, реорганизация на спешната помощ и високоспециализирана апаратура в над 50 държавни и общински болници. (Програма, с. 120–121)

Това е една от областите, в които има ясна връзка между проблема, инструмента и срока.

Нови терапии и лекарства

Програмата предвижда централизирани доставки на скъпоструващи лекарства, разширяване на системата за проследяване, заявено право на 100% достъп до лекарствени продукти, централизиране на оценката на здравните технологии, по-широк достъп до терапия и намаляване на доплащането.

Включени са още персонализирана медицина, дистанционна диагностика и контрол на лекарствената терапия, както и AI системи за оценка на качеството и подпомагане на лечението. (Програма, с. 119–120 и 125–127)

Въпреки това акцентът е предимно върху контрола, доставките и наличността. Не са поставени цели за максималния срок от европейското разрешение до реимбурсиране в България, достъпа до иновативни, генни, клетъчни и редки терапии, клиничните изпитвания, използването на реални данни за резултатите от лечението, максимално допустимото доплащане, времето за диагностика и лечение или преживяемостта при конкретни онкологични заболявания.

Във въвеждащия анализ има конкретни данни за смъртността, детската смъртност, онкологичните заболявания и недостига на кадри. (Програма, с. 118) Но тези начални данни не са превърнати в цели за 2030 г.

Очаква се „намалена смъртност“, без да се посочва с колко, а декларацията за „премахване на регионалните дисбаланси“ не е подкрепена с показатели за време за достъп, брой лекари и сестри, амбулатории или покритие на населението.

От лява гледна точка универсалният достъп изисква и измеримо укрепване на публичния капацитет, условията на труд и кадровите норми, а не само дигитален контрол и по-ефективно договаряне.

12. Външната политика има разпознаваеми приоритети, но те са твърде много и недостатъчно подредени

Най-силната идея във външнополитическия раздел е, че членството в ЕС и НАТО вече не е самоцел и успехът трябва да се измерва с начина, по който България използва това членство. Географията, свързаността, Черно море и Западните Балкани са определени като области, в които страната може да има собствен принос.

Конкретните акценти са Многогодишната финансова рамка, транспортните, енергийните и цифровите коридори, Черноморската сигурност, Западните Балкани, присъединяването към ОИСР, икономическата дипломация, българските общности зад граница и участието в международни организации.

Това представлява по-ясна външнополитическа ориентация от обичайното общо изброяване на ЕС, НАТО и добросъседство.

Но практически всички региони остават приоритетни – ЕС, САЩ, Западни Балкани, Турция, Източна Европа, Централна Азия, Близък изток, Африка, Азия и Латинска Америка. (Програма, с. 70) Липсва достатъчно строга йерархия къде ограничените дипломатически ресурси ще бъдат концентрирани.

Република Северна Македония

Има специален ангажимент за добросъседски отношения, обвързани с изпълнението на поетите ангажименти и защитата на правата на българите в РС Македония. (Програма, с. 70)

Предвидени са и железопътната връзка по Коридор VIII, магистрала „Рила“ към Гюешево и нов ГКПП „Струмяни–Берово“.

Това обаче не е цялостна политика за развитие на отношенията. Липсва пътна карта за регулярния политически диалог, работата на двустранните комисии, търговията и инвестициите, образованието и културата, съвместното управление на инфраструктурните проекти, реакцията при кризи и измеримите междинни стъпки в процеса на европейска интеграция.

Формулировката е по-скоро условие и принцип, отколкото активна двустранна програма.

Източните съседи

Украйна и Молдова са споменати като приоритет за помощта за развитие и във връзка с българските общности. (Програма, с. 70–71)

Не се вижда обаче отделна стратегическа ос за Черноморския регион и източните партньори, която да обвърже сигурност, възстановяване, енергетика, търговия, транспорт и българските общности.

13. Има конкретни инфраструктурни проекти, но често ангажиментът е за подготовка или начало, а не за завършване

Това е област, в която програмата е по-конкретна, но формулировките трябва да се четат внимателно.

АЕЦ „Белене“

В прегледания текст няма поет конкретен ангажимент за реализация на АЕЦ „Белене“. Основният национален ядрен проект е изграждането на блокове 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“ с AP1000.

Предвидена е готовност за окончателно инвестиционно решение и обща оценка на възможностите за „други нови ядрени проекти“, включително малки модулни реактори, но „Белене“ не е назована. (Програма, с. 152–153)

Следователно не може да се твърди, че програмата поема ангажимент за АЕЦ „Белене“. Най-много може да се каже, че общата оценка на други площадки теоретично не изключва бъдещо разглеждане, но това не е записано.

Тунел под Шипка

Има конкретен ангажимент за стартиране на строителството до декември 2029 г. (Програма, с. 136) Това не е ангажимент за завършване на тунела в рамките на мандата.

Нов мост над Дунав

В транспортния анализ е посочен втори мост Русе–Гюргево като необходим елемент на трансграничната и военната мобилност. (Програма, с. 139)

Конкретната оперативна мярка обаче говори за проектиране и стартиране на транспортни връзки при Русе и за анализ и подготовка на проекти при други локации до декември 2029 г. (Програма, с. 136) Това е по-слаб и по-неопределен ангажимент от „завършен втори мост“.

Втора железопътна връзка с Турция

Изрично е включена нова железопътна връзка Ямбол–Елхово–Лесово–турска граница като част от Средния коридор, със срок декември 2030 г. (Програма, с. 140)

Коридор VIII и РС Македония

Предвидено е изграждане на железопътната връзка с РС Македония със срокове 2029 г./декември 2034 г. (Програма, с. 140) Това показва стратегически ангажимент, но и признава, че пълното завършване излиза отвъд мандата.

Общата слабост на проектния раздел

При много от големите проекти срокът се отнася до идеен проект, подробен устройствен план, екологична процедура, концесионна подготовка, начало на строителството или инвестиционно решение, а не до въвеждане в експлоатация.

Липсват обща капиталова програма, индикативна стойност, източник на финансиране, годишни етапи, отговорна институция и критични зависимости. Част от сроковете са декември 2030 г., а други достигат 2034 и 2035 г., което размива отчетността на конкретното правителство.

14. Водите и ВиК са пряко засегнати, но няма гарантиран измерим резултат за всеки гражданин

Програмата ясно признава водата като стратегически ресурс и предвижда спешни инвестиции за питейно водоснабдяване в райони с безводие и отклонения в качеството, национална платформа за воден риск и регистър на загубите, умни водомери в пет приоритетни района, система за ранно предупреждение, инвестиции в пречистването на отпадъчни води, актуализирана стратегия за водния сектор, план за управление на риска от засушаване, актуализирани планове за речните басейни и наводненията и интегрирана система за наблюдение и управление. (Програма, с. 133–134 и 165–166)

Следователно проблемът не е подминат.

Но няма национална цел за 100% непрекъснато водоснабдяване, прекратяване на продължителните режими, конкретно намаляване на загубите, съответствие с нормите за качество, километри подменена мрежа, инвестиционна стойност по региони, социална поносимост на тарифите и максимално време за отстраняване на аварии.

Затова има план за системи, стратегии и инвестиционни действия, но не и ясно обещание за крайния резултат: всеки гражданин да има постоянен достъп до безопасна питейна вода до определена дата.

От лява гледна точка водата следва да бъде разглеждана като универсална публична услуга, което изисква гарантиран минимален достъп, социална поносимост на цената, публичен контрол върху инвестициите и недопускане на прехвърляне на риска и загубите върху домакинствата.

Допълнителен проблем е институционалната фрагментация. ВиК инфраструктурата е в регионалния раздел, управлението на водните ресурси – в екологичния, хидроенергията – в енергетиката, а напояването – в земеделието.

Предвиждат се бъдещи стратегии и интегрирани системи, но в самата програма няма единна национална водна сметка, която да съчетава наличности, питейни нужди, земеделие, енергетика, индустрия, екосистеми и климатични рискове.

15. Други въпроси, които правят впечатление

Антиолигархичната политика е поставена като основа на целия модел

Първият раздел разглежда демонтажа на олигархичния модел като предварително условие за всички останали политики. Програмата твърди, че изолирани кадрови и законодателни действия не са достатъчни и че трябва да бъде ограничена икономическата основа на институционалното завладяване. (Програма, с. 13)

Това представлява ясна политическа теория за причините за изоставането на България.

Същевременно някои предвидени действия – установяване на посредници, подставени лица, публични регистри на компрометирани изпълнители и ограничаване на достъп до обществени поръчки – изискват много ясно разписани доказателствени стандарти, право на защита, съдебен контрол и защита от политическа употреба. Програмата не разглежда тези гаранции в същата степен на подробност, в която описва репресивните и контролни инструменти.

От лява перспектива демонтажът на олигархичния модел трябва да включва не само наказателно преследване и контрол върху посредници, а и трайно ограничаване на икономическата концентрация, монополите, данъчните избягвания и зависимостта на публичната власт от едри частни интереси. В програмата по-слабо са развити политиките за укрепване на труда, обществената собственост и демократичния контрол върху стратегическите активи.

Документът е свръхконкретен за институции и платформи и недостатъчно конкретен за живота на гражданите

Документът предвижда множество нови съвети, центрове, фондове, платформи, регистри, стратегии, портали, координационни звена и информационни системи.

Паралелно административната реформа предвижда консолидация и премахване на дублиращи структури. Това създава риск програмата едновременно да съкращава и да създава административни структури, без консолидиран анализ на общия институционален ефект.

Публично-частните партньорства са използвани като универсален инструмент

ПЧП и концесиите се предвиждат за транспорт, енергетика, индустриални паркове, водна, социална и цифрова инфраструктура. Това може да мобилизира частен капитал, но програмата не съдържа достатъчно ясна рамка за разпределението на риска, условните държавни задължения, минималната обществена възвръщаемост, тарифните рискове, контрола върху договорите, прекратяването и предоговарянето им и отчитането на ПЧП към фискалните рискове.

Без подобна рамка ПЧП може да се превърне не в алтернатива на бюджетното финансиране, а в начин бъдещи публични задължения да останат извън непосредствения бюджетен дебат.

Климатичните и енергийните противоречия са оставени за бъдещо решаване

Енергийният раздел едновременно предвижда запазване на въглищни мощности като стратегически ресурс, разширяване на ядрената енергетика, развитие на ВЕИ, газови балансиращи мощности, водород, ПАВЕЦ и изпълнение на европейските климатични цели. (Програма, с. 147)

Всички тези елементи могат да съществуват в един енергиен модел, но програмата не дава количествен сценарий за енергийния микс, цените, емисиите, мрежовите нужди и срока на използване на отделните мощности. Решението отново е отложено към бъдещата енергийна стратегия.

Не е достатъчно конкретен и справедливият преход за работниците, общините и местните икономики, които ще понесат разходите от преструктурирането.

Липсва общ регистър на рисковете

Не е представен анализ как програмата би се адаптирала при по-нисък икономически растеж или рецесия, по-високи лихви, забавяне на европейските средства, недостиг на строителен и административен капацитет, поскъпване на големите проекти, геополитическа или енергийна криза, недостиг на работна сила или съдебно блокиране на нормативни промени.

За четиригодишна програма с такъв мащаб това е съществен пропуск.

Финална оценка

Програмата е значително по-конкретна от обикновена политическа декларация. Тя съдържа реални законодателни намерения, срокове, институционални реформи, европейски инструменти и редица конкретни инфраструктурни, отбранителни и технологични проекти. Същевременно социалната ѝ амбиция е по-силна като език, отколкото като данъчна, разпределителна и трудова политика.

Но все още не е достатъчно завършена като четиригодишна национална стратегия. За да бъде такава, към нея би трябвало да има задължително приложение с:

• ограничен набор от 10–15 национални крайни резултата;

• начална стойност за 2025/2026 г. и цел за 2030 г.;

• годишни междинни цели;

• бюджет и източник на финансиране;

• водеща отговорна институция;

• зависимости между проектите;

Основният недостатък на програмата не е липсата на идеи. Той е липсата на достатъчно строг избор, определена цена и измерима крайна сметка за това как България трябва да изглежда през 2030 г.

От лява гледна точка остава и по-дълбоко противоречие: социалната държава е заявена като цел, но не е обезпечена с достатъчно силна данъчна, трудова и преразпределителна политика.